Здравей,

пиша ти от Берлин. Да, тук съм пак 20 години по-късно. Сетих се за теб, защото не съм те виждала от много отдавна, а едно от първите неща, които изникват в главата ми за онази вечер, си ти. Последно се видяхме, преди да заминеш да учиш в САЩ. Аз отново се върнах да живея тук, представяш ли си, ходя по нашите места, които сега са различни. Само от време на време нещо изниква, за да напомни, че там е имало стена. Стена, която ни разделяше...

Реших да ти пиша, за да ти разкажа какво ще става тук около празненствата за 20-ата годишнина от събарянето и обединяване, да ти напомня за тогава.

Въздухът отново е различен. Хладно е, но уютно. Берлин няма нищо общо с това, което беше (понякога се стряскам, че забравям как е изглеждал преди градът). А и кипи страхотно оживление заради честванията. Стената я "има" като огромни 1000 цветни домина. Германски студенти са боядисали паната и ги издигнаха по продължение на стената. Много е впечатляващо, а най-вълнуващото е, че доминото ще бъде съборено на 9-и вечерта. Първото ще бъде бутнато от бившия полски лидер Лех Валенса.

Сърцето ми се разхлопва само като си го помисля. Защото в събарянето има нещо много освобождаващо, знаеш много добре (помниш ли колко красиво всъщност беше, когато чуковете удряха по студения бетон.) И японците естествено щракат ли щракат (с безшумни дигитални камери) надписи, графити, парчета.

Въобще градът тези дни ми изглежда приповдигнат и обновен не само защото са минали 20 години, а сякаш от този факт той е презареден. Освен това толкова символи са поставени, за да ти напомнят.

Падането на доминото ще е краят на т.нар. "Фестивал на свободата" (Fest der Freiheit). Ще има концерт пред Брандербургската врата (там миналата седмица свириха и U2), на който ще са  "Бон Джоуви" и DJ-ят Пол ван Дайк (който аз не знаех, че е избягал от ГДР малко преди ноември 1989 г.).

Въобще светът ще се събере в Берлин на 9-и вечерта. Тук ще е американският държавен секретар Хилари Клинтън, британският премиер Гордън Браун, френският президент Никола Саркози, руският президент Дмитрий Медведев като представители на четирите сили, окупирали Германия в края на Втората световна война, както и новият български приятел на канцлера Меркел - премиерът Бойко Борисов. На гигантски екрани ще може да се видят и обръщенията на Горбачов и Ханс-Дитрих Геншер - външния министър на Западна Германия през 1989 г.

Опитвам се да си представя какво ще говорят. Как може да се говори за онази вечер - има ли думи, с които може да се опише това, което направихме? Та ние променихме света? Нашият и останалия...

"Денят на падането на Берлинската стена стана "най-щастливият ден в най-новата история на Германия", сподели Ангела в традиционното си седмично видеообръщение в интернет. (Меркел, която по това време е живеела в Източен Берлин, е пропуснала историческия момент на пробива в Берлинската стена, тъй като същата вечер била на сауна, съобщи онзи ден Франс прес. Ти би ли си простил, ако беше пропуснал този момент, аз не бих могла.)

Аз не знам какво ще правя вечерта на 9-и. Искам да отбележа подобаващо тази годишнина, защото за мен тя продължава да значи много. Сигурно ще отида до онова малко ресторантче, където се засякохме в късния следобед на 9-и. Ще се чуя и с останалите, ще ми липсваш. Дано си добре и си спомняш. Защото 20 години по-късно всичко е различно, но е много важно да се помни и другото.

Целувам те и чакам да пишеш.
Лорхен*

*Писмото е фикция на базата на спомени на берлинчани от онази нощ и на информацията за събитията в Берлин днес.

Автор: Лора Филева
dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/11/08/812219_zdravei_pisha_ti_ot_berlin20_godini_po-kusno/